На гости при Петра

Петра израства в панелен блок, но съдбата и желанието я отвеждат в очарователна градина, пълна с дървета, където днес заедно с мъжа си и двамата си сина изграждат това, което самите те наричат своя малка планета.

„За мен изкуството да живееш означава да умееш да намираш време за радости, които никой друг не вижда - като сутрешна разходка из градината, смях с децата или просто седене под дърветата. Да строиш свой свят по свой образ, да не следваш сляпо тенденциите, а да се вдъхновяваш от тях и да намираш красота в обикновените неща," казва Петра.

И точно този подход се вижда и в дома им. Това не е просто градина или къща, а дом, който расте заедно с тях - бавно, естествено и с акцент върху радостта от всекидневието.

„Обичам усещането, когато вкъщи мирише на лавандула, децата се смеят и всичко живее в своя естествен ритъм."

Около година търсили ново място за дом, когато попадат на десет години необитавана и занемарена къща с голяма, обрасла градина. Предишният собственик първоначално искал да изсече всички дървета и храсти и да раздели парцела.

„Когато си спомня, горда съм с нас, че въпреки любителите, каквито бяхме, се захванахме с това и спасихме цялото това място! Тогава нямахме дори собствена мотика, а при огледа господинът трябваше да ни проправи път с мачете (смях)," спомня си с усмивка Петра.

С годините са създали уютен дом, топъл и отворен за всички - място, където всичко живее в своя естествен ритъм.

„Това е място с душа - всичко тук, ние сме го правили на парче. Има много хумор и наши спомени," добавя тя.

„Навсякъде има нещо, което обичаме - стари вещи с история и нови идеи. Мъжът ми искаше дървени греди на тавана, а аз мечтаех за тухлен бар и синя кухня."

Кухнята се превърна в сърцето на дома и мястото, където наистина кипи живот: готви се, разговаря се, твори се.

„Всяка сутрин закусвам тук на едно и също място. За това място дори всички се карат, защото оттук се вижда най-добре градината. Това са тъкмо моите пет минути, в които просто гледам и се наслаждавам."

Кухнята е целенасочено свързана с хола, а благодарение на голямото терасно прозорче - и с терасата, лятната кухня и градината.

„Това беше нашата голяма мечта. Най-накрая да гледаме навън, а не в прозорците на съседния панелен блок," добавя Петра.

Лятната кухня се намира точно зад терасните врати на хола и, както казва Петра, тя е нейна сбъдната мечта. Завършена е дори преди кухнята вътре в къщата, а Петра я е проектирала изцяло сама - тогава само с помощта на списания и Pinterest.

„Нещата после търсих по блошини пазари или втора употреба. Масата е от прабаба ми, часовникът над мивката е намерен до контейнер - наистина! Сама обработих плота и боядисах цялата стена. Надявам се сами да виждате труда и любовта," смее се Петра.

Днес това е мястото, където най-охотно сяда с тефтерчето си и планира следващите промени в градината, или просто наблюдава как момчетата тичат между дърветата и измислят свои приключения.

Ароматът на маточина всеки път връща Петра обратно в детството. Достатъчно е едно вдишване и веднага й се явява баба й'ната градина - пейка в сянката на дърветата, тишина и усещането, че времето тече по-различно. Точно там се ражда първата й любов към градини, които не са само за полза, а преди всичко за атмосфера и приключения.

„Исках градина, пълна с живот, цветове, хаос и природни кътчета, които да примамват не само към беритба, но и към мързелуване и радост. Просто място, където може и да се работи, и да се мечтае."

Покрай старите овощни дървета, храсти, цветя, полски цветчета и пъстри кътчета тук намираме и внимателно вписана зеленчукова градина с повдигнати лехи, а не липсва и уютна оранжерия, която се е превърнала в още едно любимо място за почивка - тук Петра с чаша моравско вино охотно планира следващите преобразувания на градината.

„Отглеждам интуитивно, с усет, и от всичко по малко. От домати, през ягоди до лавандула. Най-голяма радост ми е, когато видя как момчетата опитват плодовете директно от дърветата и храстите."

Цялото пространство допълва градинска къщичка, която служи като база за детски игри и срещи с приятели. Децата могат да нощуват там заедно, а вечер да пекат наденички на огъня, докато градината бавно затихва в нощта и детското въображение набира обороти.

„Банята за мен е нещо като лечение от още един панелен синдром - онзи, в който трябваше да се бръсна седнала върху пералнята с краката в умивалника," казва Петра с усмивка.

Днес в банята имат толкова пространство, че зиме мъжът й я използва дори като работилница, в която прави, например, гардероби за детската стая. Цялото пространство е замислено в натурални тонове и Петра особено харесва шкафчето под умивалника, направено по поръчка по нейна идея от Pinterest. Много добре обмислено е и осветлението, а практичната ниша до ваната завършва цялостното чисто и функционално усещане от банята.

Спалнята е обновена съвсем наскоро и тук също се вижда техният почерк - ръчно изработени мебели. Леглото и библиотеката покрай прозореца са проектирани и направени от тях самите, а Петра ги е боядисала заедно с плъзгащите врати на спалнята с кредова боя. Вместо класическа картина или снимка над леглото са избрали ефектен тапет, който, по думите й, просто обожава. Тъй като Петра работи основно от вкъщи, важна част от планирането е и работното кътче, което умело са вписали в една от библиотеките покрай голямото прозорец.

„Сега, когато работя, имам наистина уникална гледка. И то - към птичата кутийка на старата ябълка, която е пълна с живот и зиме, и лете," добавя тя.